
Тази история за Морската Градина във Варна може да се напише по много начини. Аз избирам да я напиша отсега към миналото, и от малкото към голямото
- В началото на януари започна строителство на крайбрежната алея. Ще се прави канализация, после друго. Документите зад този строеж са се придвижвали дълго. От Областна Управа, която имала специално разбиране с частния инвеститор дадоха кратка пресконференция точно преди да дойдат багерите. За кметството знаем, по недомлъвки от Спас Спасов от Дневник, че последните месеци е спирало някакви намерения за строеж на инвеститора. Каквото и да е спъвал кмета, поведението му повдига въпроси. Самият кмет обясни, че може само да контролира, но това не е вярно – Общината е имала документите и той лично е одобрил строежа. Също така, кметът извади документите наяве едва месец след започването на работите. Кметът въвежда в заблуда и финтира гражданите.
- Този въпрос, кой всъщност за какво се бори, се повдигна отново след изсичането на няколко дървета на крайбрежната алея в рамките на проекта. Кметът протестира, но стана ясно, че обещания строг контрол липсва. Което, за по-конспиративно настроените, повдига въпроса за какво се бори Общината – и дали следващите стъпки няма отново ловко да ни бъдат представени ловко като институционална немощ.
- Но какво ще става там? По време на въпросната пресконференция, инвеститора се изпусна (е може би нарочно де), че вече имат одобрени сгради за строителство на алеята.
- Какво може да се строи долу? През 2012 година проектанти, близки до ТИМ, рисуваха нов ОУП на Морската, в който всичко след Зоокъта беше швейцарско сирене, с параметри на разрешено застрояване близки до градско. Е, луксозно-градско. Протестите, които водехме тогава, стреснаха и Варна и София. Воден от популисткия си хъс, Борисов нареди да се изтрият тези петна, с някои важни изключения – отрязъкът земя между ската и морето си остана начертан с възможност за много високо застрояване. Законно. Отделно, се начерта бъдеща улица от Акациите до долу – законна. Впрочем, и долу по алеята могат да пуснат коли – от една страна е дамба, от друга страна контролирания от инвеститора ОбС преди време обяви алеята за улица. Така че в сегашните смутни времена, най-лесното е някой да му се привиди нормална улица там. Която гнус няма нужда да ви припомням как изглеждаше – тук бързо признавам заслугата на Коцев за елиминирането на улицата-недоразумение – засега.
- Още през юни може да последва друга кратка пресконференция, багери и всичко, каквото са решили долу на алеята. Което може да е буквално всичко.
- Как може да се спре това?
- Не знам.
- Но знам следното. Каквито и проекти да има, се движат по дълъг път. Областна управа, Община Варна, районни кметства не може да нямат информация по въпроса. Длъжни са да я предоставят сега, а не месец след багерите. Да повторим очевидното – от това, че някой може да строи никак не следва, че трябва или ще му бъде разрешено.
- Знам също, че застрояването е особено непопулярно. Тонове изказвания под оскъдното медийно отразяване на пресконференцията бяха негативни. Варненци ненавиждат тази възможност. Това го знаят всички – даже е пеликана Стойчо, преди да отлети.
- Знам също, че Морската Градина има куп сходни проблеми. Коли и презастрояване. Въпросът с алеята и с Градина е един, територията е една, той изисква решение с нов ОУП – връщане на парка в размерите и вида, който беше познат на варненци преди да се отприщи корупцията по поляните. Длъжни сме да искаме решение не само за алеята – а за целия парк. Двете са едно – падне ли едното, заминава и другото.
- Преди, когато Морската Градина се изправи пред екзистенциална заплаха, масовите протести бяха решението. Днес е хем подобно, хем по-различно. Имаме нови политически партии. Редно е те да формулират решения и предложения. Преди се криехме, защото групировката много биеше. Днес много хора имат статуса и спокойствието да изразяват ясно мнението си. Архитекти, журналисти, общественици. Вие.
Най-важното, благодарение на нашата кампания в годините, обществените нагласи са други – Морската Градина се възприема широко като парк.
- Нямам решение за вас. Освен, че то е в ръцете ви. Това не е политически въпрос, не разчитайте на политици. Изисквайте го, но ги притискайте, изнудвайте. Не разчитайте и на протести. Всеки от вас може да споделя, да прави снимки, да задава въпроси. Нищо не е свършило и нищо не е решено. Всички трябва да искаме плановете, да искаме спиране на работата, да протестираме на малки и големи групи пред Общината, на алеята, на ресторант Хоризонт, пред БНР, пред Областна Управа, пред Парламента, в града, в който сте в чужбина.
Политиците са длъжни да намерят решение. Морската Градина да остане Морска Градина – от ската до морето.
Всеки от нас отговаря.
Leave a Reply