Тази история за Морската Градина във Варна може да се напише по много начини. Аз избирам да я напиша отсега към миналото, и от малкото към голямото

  1. В началото на януари започна строителство на крайбрежната алея. Ще се прави канализация, после друго. Документите зад този строеж са се придвижвали дълго. От Областна Управа, която имала специално разбиране с частния инвеститор дадоха кратка пресконференция точно преди да дойдат багерите. За кметството знаем, по недомлъвки от Спас Спасов от Дневник, че последните месеци е спирало някакви намерения за строеж на инвеститора. Каквото и да е спъвал кмета, поведението му повдига въпроси. Самият кмет обясни, че може само да контролира, но това не е вярно – Общината е имала документите и той лично е одобрил строежа. Също така, кметът извади документите наяве едва месец след започването на работите. Кметът въвежда в заблуда и финтира гражданите.
  2. Този въпрос, кой всъщност за какво се бори, се повдигна отново след изсичането на няколко дървета на крайбрежната алея в рамките на проекта. Кметът протестира, но стана ясно, че обещания строг контрол липсва. Което, за по-конспиративно настроените, повдига въпроса за какво се бори Общината – и дали следващите стъпки няма отново ловко да ни бъдат представени ловко като институционална немощ.
  3. Но какво ще става там? По време на въпросната пресконференция, инвеститора се изпусна (е може би нарочно де), че вече имат одобрени сгради за строителство на алеята.
  4. Какво може да се строи долу? През 2012 година проектанти, близки до ТИМ, рисуваха нов ОУП на Морската, в който всичко след Зоокъта беше швейцарско сирене, с параметри на разрешено застрояване близки до градско. Е, луксозно-градско. Протестите, които водехме тогава, стреснаха и Варна и София. Воден от популисткия си хъс, Борисов нареди да се изтрият тези петна, с някои важни изключения – отрязъкът земя между ската и морето си остана начертан с възможност за много високо застрояване. Законно. Отделно, се начерта бъдеща улица от Акациите до долу – законна. Впрочем, и долу по алеята могат да пуснат коли – от една страна е дамба, от друга страна контролирания от инвеститора ОбС преди време обяви алеята за улица. Така че в сегашните смутни времена, най-лесното е някой да му се привиди нормална улица там. Която гнус няма нужда да ви припомням как изглеждаше – тук бързо признавам заслугата на Коцев за елиминирането на улицата-недоразумение – засега.
  5. Още през юни може да последва друга кратка пресконференция, багери и всичко, каквото са решили долу на алеята. Което може да е буквално всичко.
  6. Как може да се спре това?
  7. Не знам.
  8. Но знам следното. Каквито и проекти да има, се движат по дълъг път. Областна управа, Община Варна, районни кметства не може да нямат информация по въпроса. Длъжни са да я предоставят сега, а не месец след багерите. Да повторим очевидното – от това, че някой може да строи никак не следва, че трябва или ще му бъде разрешено.
  9. Знам също, че застрояването е особено непопулярно. Тонове изказвания под оскъдното медийно отразяване на пресконференцията бяха негативни. Варненци ненавиждат тази възможност. Това го знаят всички – даже е пеликана Стойчо, преди да отлети.
  10. Знам също, че Морската Градина има куп сходни проблеми. Коли и презастрояване. Въпросът с алеята и с Градина е един, територията е една, той изисква решение с нов ОУП – връщане на парка в размерите и вида, който беше познат на варненци преди да се отприщи корупцията по поляните. Длъжни сме да искаме решение не само за алеята – а за целия парк. Двете са едно – падне ли едното, заминава и другото.
  11. Преди, когато Морската Градина се изправи пред екзистенциална заплаха, масовите протести бяха решението. Днес е хем подобно, хем по-различно. Имаме нови политически партии. Редно е те да формулират решения и предложения. Преди се криехме, защото групировката много биеше. Днес много хора имат статуса и спокойствието да изразяват ясно мнението си. Архитекти, журналисти, общественици. Вие.

Най-важното, благодарение на нашата кампания в годините, обществените нагласи са други – Морската Градина се възприема широко като парк.

  1. Нямам решение за вас. Освен, че то е в ръцете ви. Това не е политически въпрос, не разчитайте на политици. Изисквайте го, но ги притискайте, изнудвайте. Не разчитайте и на протести. Всеки от вас може да споделя, да прави снимки, да задава въпроси. Нищо не е свършило и нищо не е решено. Всички трябва да искаме плановете, да искаме спиране на работата, да протестираме на малки и големи групи пред Общината, на алеята, на ресторант Хоризонт, пред БНР, пред Областна Управа, пред Парламента, в града, в който сте в чужбина.

Политиците са длъжни да намерят решение. Морската Градина да остане Морска Градина – от ската до морето.

Всеки от нас отговаря.